Въпреки че повечето древни източници приемат историческото съществуване на Орфей, митологията на тази фигура обхваща вековете и е била използвана като модел за безброй човешки отношения. Вероятно никоя друга митологическа фигура не е вдъхновявала такова голямо възхищение в историята на световната култура. Като „архетип“ на вдъхновения певец той също е описван като пророк, музикант и поет; и най-известната легенда разказва за скръбта му за загубата на неговата любима Евридика, когато той слиза в ада да моли бога на подземния свят за завръщането й. Орфей омайва самите скали да оплакват излиянието на неговата любов, но успява само наполовина. Накрая тя е изгубена за половината година, защото той нарушава забраната да не поглежда назад докато напускат ада. Затова имаме зима, когато Майката Земя скърби за годишното завръщане на Евридика в подземния свят.
Историята на Орфей и Евридика добре съответства на нашата човешка дилема, когато умре любим човек. Кой не е оплаквал такава загуба, молейки за един последен шанс да бъде с любимия, да говори с него, да помоли за прошка за някой пропуснат грях, да погледне в очите му и да го прегърне. В едни разказ Орфей извършва самоубийство поради своята загуба.
В други разкази той се съединява отново с Евридика в подземния свят след като е разкъсан на парчета от тракийските менади, уж че не е почитал своя предишен покровител Дионисий. В този разказ той е убит от жените в полудата на техните вакханални оргии, тъй като след смъртта на Евридика Орфей ги отблъснал и взимал само мъжки любовници. Овидий разказва, че Орфей „се въздържал от любовта на жените или защото нещата завършвали лошо за него, или тъй като се бил зарекъл да прави така. Въпреки това мнозина чувствали желание да се свържат с поета и много скърбели при отхвърляне. Наистина той бил първият от тракийците, който прехвърлил своята любов към младите момчета и се наслаждавал на тяхната кратка младост и ранно разцъфване на тази страна от мъжествеността.“ (Овидий. „Метаморфози“, Книга X)
Има различни легенди за смъртта на Орфей. Една разказва, че неговата лира била отнесена на небето от музите и поставена сред звездите (съзвездието Лира, където може да бъде видяна днес.) Според друга неговата глава и лира плавали до остров Лесбос, където били погребани и в тяхна чест било издигнато светилище.
Доколкото знам обаче, никъде в творба на изкуството не е обезсмъртено увлечението на Орфей към мъжки любовници освен може би в „Любови“ от елинистическия поет Фанокъл (ок. 225 пр.н.е.): „И Орфей, синът на тракиеца Еагър, обичал Кале, сина на Бореас, с цялото си сърце и често отивал в сенчестите горички и въпреки че пеел за своето желание, сърцето му не било спокойно. Но вечно безсънни грижи изтощавали духа му като гледал свежия Кале. Бистонидите, наострили дългите си мечове, обградили го и го убили, тъй като бил първият в Тракия, който желаел мъже и не одобрявал любовта на жените.“
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.