Любовта на Орфей

Превод: английски Вера Иванова

Дай първата оценка
>Винаги съм вярвал, че човешката сексуалност може да бъде открита някъде по протежението на континуум, че никой не е нито 100% хомосексуален, нито хетеросексуален. Алън Гингсбърг обикалял с малка четириструнна хавайска китара и пеел песничка: „О, всеки е само малко хомосексуален, кой не се е възхищавал на червенобузесто момче с бейзболна шапка.“ Независимо дали тайни хомосексуалисти (Оскар Уайлд) или явни (Уолт Уитман), повечето поети изглежда споделят някаква чувствителност за „другия“, която им позволява да пишат за мъже или жени от такава бисексуална перспектива. И това е страна от легендата за Орфей, която намирам изненадваща и привлекателна.

Два цитата, които особено харесах, когато търсех Орфей в Интернет. Първият описва орфическите мистерии: "Орфиците били аскетична секта; виното за тях било само символ както по-късно при християнското причастие. Опиянението, което те търсели, било това на „ентусиазма“ от съединяването с бога. Те вярвали, че сами по този начин ще придобият мистично знание, което не може да се получи с обикновени средства. "

Вторият е надпис върху плочките със златни листа, открити в гробовете, с бланкетни изрази, използвани от мъртвите, които да ги поставят в добро положение пред пазителите на отвъдния свят и да ги пази да не пият от реката Лета („Забрава“): „Аз съм син на Земята и звездното небе. Изсъхнал съм от жажда и умирам, но бързо ми дайте да пия студена вода от Езерото на Паметта.“ Това е чувство, за което всеки от нас може да се моли с напредването към мъглявината на старческата възраст.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022