Погрешното разбиране на Орфей. Получаваш каквото чуваш.

Така Орфей като модерен символ на поезията от, да кажем, Песоа* и Рилке до настоящия фестивал в Пловдив представлява елементарните сили на поетическия звук  - каквото и да е това. Той също представлява непоколебимата воля да вижда за себе си дори в тъмното. Да не споменаваме създаването на мита – може би чрез погрешно разбиране – но със сигурност чрез нарушаване на правилата, които са предназначени да бъдат нарушавани. И той може дори да представлява това, което датският философ К. Е. Льогстръп е нарекъл „поетическа амнезия“.*

Това, което традиционната картина на Орфей не представя много добре, е поезията, където слушането е толкова важно колкото говоренето. Карикатура на Орфей би могла да бъде поетът, който не слуша други звуци и гласове освен своя бумтящ, мощно вдъхновен глас. Всъщност портретът на Орфей от Елфрийде Йелинек не е далеч от това. И като такъв той със сигурност не представлява творби като  „4.33“ от Джон Кейдж, където изпълнителите не свирят 4 минути и 33 секунди като музиката се състои от звуците от природата и слушателите. Или дори творбите на поезията, където различни гласове и звуци са точно толкова важни колкото собствения глас на поета.

Но аз се надявам и мисля, че това може да се промени. Това, което Орфей също не представя, е феминизмът. Как би могъл той, мъж на неговата възраст? И как може той да слуша Евридика, ако Традицията не й дава глас? В Овидиевите „Метаморфози“ Евридика казва една дума, „последно сбогом“, във версията на Рилке (и другите) тя не говори изобщо. Но сега, разбира се, Евридика говори. Особено чуваемо в текста на Елфрийде Йелинек  Schatten (Eurydike sagt), (Сянка. Евридика казва.*) Тук тъмнината е истината. Има гняв и облекчение в повтарящия се, настоятелен глас на Евридика като Орфей е причина за гнева, а портретът на Орфей не е изобщо ласкателен. Орфей може да не иска да слуша това, но мисля, че той би трябвало, и съм сигурен, че той накрая ще го изслуша. Разбира се, не без погрешното разбиране на нещо. Но това ще го направи по-добър слушател.

Историята е такава, каквато е. Тя не се променя. Но значението, разбиранията и погрешните разбирания наистина се променят. Има работа за вършене.

БЕЛЕЖКИ:

стр. 1: Грейвс, Робърт. Гръцки митове, I-II, 1960, I. с. 115

стр. 2: Кристоф Вилибалд Глук и Раниеро де Калцабиджи. Орфей и Евридика, действие III

стр. 2: Клаудио Монтеверди и Алесандро Стриджо. Орфей, действие V

стр.3; Вижте Бакман, Джуси. Към родословие на метафизиката на зрението: Зрението, слухът и мисленето при Хераклит и Парменид. – В: Кимино, Антонио и Конт