Лъвовете отиват в Рим

Събират своите старите леговища,

костите от плячката, сцепените гилзи,

дългите туфи трева, миризмите

на всякакви територии, от савана до джунгла,

вкусовете на сянката, излежаването,

дебненето, слънцето; вземат на рамена малките си

и се явяват пред Тебе, Величествени Създателю,

площадът „Свети Петър“ дори не се запълва,

напразно идват и от Индия, и по всички пътища,

понеже всеки път води към тебе, не реват,

не тръсват грива, запленени биха наблюдавали

всяко едно мръдване на твоя папа, ако би имало какво

да наблюдават: но само статуи им отвръщат с поглед,

сетне се разпръскват, подредени дисциплинирано

в прайдове, просват се на Навона, Испанските стълби,

при Колизеума, лениво наблюдават, чакат,

остават там още няколко дена,

във фонтаните малките им си играят,

а те не издават звук, не закачат твоите човеци,

на прощаване за отмъщение разкъсват поесенелите

корони на дърветата в медитеранското ти владение.