Влизаш отстрани, и влязъл, най се набива на очи
стерилният символизъм на чистотата, съща попкултура:
при олтара, под частичното прикритие на колоните
диахронната маркировка показва колко святост
и тайнства са похабени, времето капе нагоре
по сталагмитите на паметта, колко малък
е гладът на душата, колко столетия са минали,
за да не свързва вече страничното крило
извивките на светостта, значението се връща
в себе си на териториите на проблема: катедрала,
канал, трансфузия – да простиш
за търговията с недостъпното
на търговеца, притаен в достъпното,
да протестираш, да капитализираш пространството, да оцелееш
от Зволе в люшкащите се полета на любопитството.
*
Влизаш в храм, попадаш в бистро:
в олтара се е нанесла книжарница,
в страничното крило седят миряни,
пият кафе с мляко или сироп
в периферията на проблема. Мълчиш.
Нека не знаят в каква бездна седят, зад колоните
какви сънища дебнат.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.