Любка Славова

Поезия

Калинкова пътека

4.97(1630 гласа)

Поезия

На чаша вино

4.95(4413 гласа)

Поезия

Шепоти

4.93(1564 гласа)

Поезия

Парчета огледало

4.91(653 гласа)

Виж още

Рисунка

4.91   (140 гласа)

Нарисувай ми вятър от цветни надежди,

нарисувай ми песен от морски вълни,

нарисувай мечтите във синьо – безбрежни,

нарисувай ми обич, дори да боли.

 

Със кръвта от сърцето рисувай молитва,

нарисувай със вените свят благослов.

Ти рисувай, не спирай, не искай почивка –

обеща ми за днес да рисуваш любов.

 

И когато боите ти свършат накрая,

ти поискай ми изгрев и залез, небе.

Нарисувай със тях на нощта звездокрая,

запечатай в рисунка съня на дете.

 

Този пъстър живот ти рисуваш за мене.

Аз ти давам боите от слънце и дъжд.

Ти рисуваш и смях, и сълзи, и гърмене.

Аз споделям мечтите от цъфнала ръж.

 

В тази странна рисунка със тебе сме двама.

В този странен живот аз до тебе вървя.

Нека странно е всичко в земята голяма.

Аз за тебе съм обич. Ти за мен си света.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023