Нарисувай ми вятър от цветни надежди,
нарисувай ми песен от морски вълни,
нарисувай мечтите във синьо – безбрежни,
нарисувай ми обич, дори да боли.
Със кръвта от сърцето рисувай молитва,
нарисувай със вените свят благослов.
Ти рисувай, не спирай, не искай почивка –
обеща ми за днес да рисуваш любов.
И когато боите ти свършат накрая,
ти поискай ми изгрев и залез, небе.
Нарисувай със тях на нощта звездокрая,
запечатай в рисунка съня на дете.
Този пъстър живот ти рисуваш за мене.
Аз ти давам боите от слънце и дъжд.
Ти рисуваш и смях, и сълзи, и гърмене.
Аз споделям мечтите от цъфнала ръж.
В тази странна рисунка със тебе сме двама.
В този странен живот аз до тебе вървя.
Нека странно е всичко в земята голяма.
Аз за тебе съм обич. Ти за мен си света.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.