Мю Пи

       Рупърт даде ключовете за входната врата и за гостната на Грийни. Подаде му ръка за довиждане и тръгна в посоката на космодрума, откъдето трябваше да отлети за задължителните процедури на новопристигналите на Синия Силодай.

        Докато заключваше вратата на гостната в големия дънер, погледът на Грийни попадна на голяма снимка, поставена върху малката масичка за бележки в коридора. На нея личеше синият овал на Земята от Млечния Път, а ъгълът, от който беше обхваната, за да бъде снимана, вероятно е точка от небесно тяло, което се намира в съседство и където липсва атмосфера, за разлика от повечето обитаеми планети. На гърба на снимката имаше надпис:

„Колко романтична е Земята! Дали влюбените от Луната се срещат за целувки на Земна светлина? Дали лунните котки се разхождат на фона на Земята, както земните на фона на Луната? Дали се процеждат лъчи от синя светлина, прехождащи в земни пътеки, трептящи по повърхността на лунните морета, реки и езера? Дали лунните песове вият на пълноогряла Земя?

Дали и там казват: „Земята е спътник на Луната и свети, отразявайки звездната и слънчевата светлина, пречупвайки ги през синята си обвивка?“!

Това могат да ни го кажат само лунните жители, луноходците и лунатиците!“

- Поетично! - заключи  на глас г-н Грийнфокс. Но мисълта му бе продължена от мечтателят Грийни: „Дали и там няма някакви разумни форми на живот?! Все пак „недвижеща се природа“ не означава „нежива природа“. Този закон трябва да е валиден и там!“. Заключи входната врата и излезе.

***

На връщане към големия бор, Грийни бе застигнат от господин Евъррийд. Учителят по мюпиграфия му съобщи, че в осем часа, тази вечер, трябва да са на космодрума за скай комп връзка с Анри нюпланетянина, който в момента е командирован в осемнадесети век от Новата Следпървобитна епоха на Земята в един френски замък.