Мю Пи

редени в идеални кръгове около три слънца. Общият брой на луните към всички планети е около четиридесет и две, а другите спътници са общо около петдесет и седем. Това е най-голямата система в Петнадесетслънчевата галактика или галактика „Воден дракон“. Второто име е заради формата, която има разположението на небесните тела в границите ѝ. То ѝ е дадено от древни астронавти, изучавали дълбините на космоса чрез изкуствени, произведени от тях спътници. Успели да преодолеят до голяма степен разстоянията и чрез мигновеното телепортиране на корабите им. По-късно успели да вградят в корабите специални устройства с кабини, в които астронавтите влизали, за да могат да се телепортират заедно с корабите. Ако някой от тях пропуснел да затвори добре кабината, оставал на площадката на космодрума. Но за това ще стане дума в някой от следващите разкази.

         Планетите в цялата галактика са над триста, слънцата са общо петнадесет, а спътниците към всяка планета са най-малко по два, рядко един или въобще липсват. Цялата подредба зависи от големината на планетите. Колкото е по-малка една планета, толкова е по-сигурно, че тя няма собствен спътник. Разликата между луните и другите спътници е, че луните отразяват светлината на слънцата, до които се намират в близост. Така че обстановката на поне четиридесет планети напомня до известна степен на обстановката на Земята. Често нощем от някои от тях могат да се видят две, или три луни, а през деня по две слънца. Само в Седемцветния пръстен слънцата са три, разположени в един център, на известни разстояния едно от друго, подобно на листата на трилистна детелина. Около тази тройка слънца тридесет планети образуват идеални кръгли орбити. В другите системи всичко зависи от това, как са разположени планетите спрямо другите планети, спътници, слънца и други космически тела, каква е големината им и по какъв начин се въртят около собствената си ос, и около слънцето или слънцата в близост до което / които се намират. Има и изключения. Някои планети, заедно със слънцата се въртят около по-голяма планета, а не около слънце.

         Такъв е случаят с планетата Зи Тронг в системата Сребърния лотос или още Звездния лотос от Петнадесетслънчевата галактика. Зи Тронг е огромна пурпурно-червена планета, а според някои изследователи цветът ѝ е розов. Представлява угаснало слънце, около което се въртят в кръг други по-малки планети и слънца. Гравитационно поле на Зи Тронг не се подчинява на по-малките по обем слънца, въпреки че е угаснала като слънце. В един от томовете на поредицата, посветена на Петнадесетслънчевата галактика -  Воден дракон, е отделена една трета от съдържанието за историята на Сребърния лотос. Не е имало някакви драстични климатични промени, защото другите две слънца постепенно усилили своята температура, докато Зи Тронг угасвала. Накрая се оказало, че Зи Тронг не е просто някаква