Мю Пи

горяща топка, която може да избухне, а нормална като структура планета, която има силно гравитационно поле, на което другите планети продължават се подчиняват. Така Зи Тронг се оказала нещо като пурпурно-червената, или розова сърцевина на Сребристия лотос. Едва от 299 земни години насам е подходяща за живот и там започват да се заселват предимно изследователи и търсачи на силни усещания. Зи Тронг угаснала като слънце, но ядрото ѝ все още функционирало нормално, поради което, освен нормалните вулкани, на определени места върху повърхността ѝ имало достатъчно плодоносни слоеве и питейна вода. Но всичко това  предстои да се опише в някой от следващите разкази.

     Но да се върнем в система Седемцветния пръстен и да видим какво продължава да се случва на планетата Мю Пи.

       Седемцветният пръстен е получила името от цветовете на газовете, които я заобикалят по протежение на орбитата на последната и най-външна планета от системата, известна като Трорн -  Синьо-зеленият гигант или морската планета. Изцяло покрита с плитки морета, като се изключи едно огромно сухо петно - континент, който е достатъчно защитен от ветровете и от обгръщащите останалата част от планетата, атлази. Поради местоположението си, Трорн не е заселена с постоянни жители. Там пребивават работници, които добиват водорасли, включени във вегетарианското меню на жителите на Седемцветния пръстен. Разбира се, континентът е подходящ за плажен туризъм, но през по-голямата част от годината едната страна на Трорн е изложена изцяло само на нощта, на лунната и звездна светлина. Пък и във вътрешността на Пръстена има много други планети и спътници, подходящи за отдих и туризъм. По-скоро на Синьо-зеления гигант туризъм практикуват онези, които са в командировка, за да добиват водорасли или за да наблюдават за сигурността на Пръстена.

    За разлика от други галактики във Воден дракон цари едно мирно съжителство и разбирателство между всички. Те са впрегнали сили в помощ на жителите от останалата част от Вселената. Но винаги е добре да има повече бдителност. Защото десет милиардната история назад пази спомени за опити на инвазия от чуждогалактиани и то точно на Седемцветния пръстен.

 

***

  - И така, ученици, запишете... - гласът на г-н Евъррийд е спокоен, мек и звучен, почти напевен, докато преподава. Сребристото му лице се откроява изпод пурпурен кичур коса. Прилича повече на човек, отколкото на кхорт, най-вероятно, защото е пътувал из цялата галактика и е придобил привичките на онези, с които работи в различните междузвездни проекти. Изключително рядко някой на неговата възраст има привилегията да сплете брадата си на девет отделни сплитки. Положението му в йерархията на кхортите е по- скоро по заслуги, защото няма още тридесет години. А за да сплете б