Кристина Въчкова

Поезия

ДАЛИ?

5.00(55 гласа)

Поезия

ДЕЛИРИУМ

5.00(20 гласа)

Разказ

СИНЯ ФЕЯ

5.00(28 гласа)

Поезия

БЕЗИМЕННА

5.00(21 гласа)

Поезия

ДАЛЕКОГЛЕДСТВО

5.00(26 гласа)

Виж още

СМЕТИЩЕ ЗА ДУШИ

5.00   (18 гласа)

Всичко наоколо е символично предание; знак, който ни говори, без да сме способни да го чуем. Всичко е наказание, възмездие, награда, предупреждение, алюзия, дори и предчувствие. ,,Всичко’’ обаче не е еквивалент на физичното и осезаемото, ние сме единственият му еквивалент. Хората са ,,всичко’’ – и наказанието, и възмездието, и примирението; те са фактор за света, но и за самите себе си.

Най-автентичното знание, в чиято истинност мога да бъда убедена, е това на баба. Тя винаги ми разказва истории, но никога директно. Разказва ми повече емоционални и алегорични проникновения отколкото недвусмислени и ясни детайли. Често определя живота си като ,,обърнат с хастара навън’’, а за причина изтъква еврейския си произход, от когото през повечето време се гордее, но и който я изпълва със страх – минал, не настоящ страх; далечен, но не достатъчно.

Баба е отраснала в България, но след единадесетгодишна възраст заминава със семейството си във Франция. Франция, за която не помнеше нищо освен павираните тъмни улици, обраслите с бръшлян нормански къщи, люляковите храсти и мириса на промъкналия се сред тях морски бриз. Там и е посрещнала началото на Втората световна война, но никога не успя да опише ужасяващите етапи, през които е трябвало да премине, а само обобщаваше: ,,С началото на войната евреите станахме матрьошки – с всеки изминал момент, всяка приета заповед, всяко наложено правило отваряха по веднъж матрьошката, а с всяко следващо отваряне ни правеха все по-малки, все по-нищожни и все по-близо до изчезване’’. Въпреки предпазливостта на родителите ѝ никой от тях не бе успял да предотврати последвалото, последния етап, последната фигура от матрьошката, а именно изпращането им в лагера Дранси във Франция, след това в Нацвайлер-Щрутхоф, а накрая, седмици преди пристигането на съветските войски - в Аушвиц-Биркенау, където обаче пристига сама, без дори спомен за това къде е оставила и родителите си, и детството, и миналото.

Спомените от последния концентрационен лагер баба наричаше ,,нацистката инквизиция’’. Фанатизмът бил техният гневен бог, техният несправедлив съд, а осъдените приемали присъдата си в раирана униформа, вместо в самбенито. Вярата не е била стимул, нито действащ фактор, не е служела за опрощение или оправдание за извършените жестокости. Разпит също е нямало – мъченията са били просто атрибути на една несъществуваща цел; допълнително наказание за вече предварително осъдени, обезкуражени души. Същите грохнали, потиснати души, за които баба разказваше, че е съхранила в ,,сметището си за души’’.

***

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022