Кристина Въчкова

Поезия

ДАЛИ?

5.00(41 гласа)

Поезия

ДЕЛИРИУМ

5.00(17 гласа)

Разказ

СМЕТИЩЕ ЗА ДУШИ

5.00(15 гласа)

Поезия

БЕЗИМЕННА

5.00(15 гласа)

Поезия

ДАЛЕКОГЛЕДСТВО

5.00(16 гласа)

Виж още

СИНЯ ФЕЯ

5.00   (19 гласа)

Още с началото на деня досами прозореца прелетя син синигер, като фея, и отнесе спомена за присъствието на есенното иго. Дърветата, бивши негови каторжници, заглъхнаха с вика на зимата, а клоните им осиротяха, пременени в скромните си безцветни носии. Паралелно на тях синигерът се освободи от оковите на бившия сезон и се подчини на новодошлия – безпроблемно, дори с плам и нетърпение. Все пак мълчанието е негова практика, а забравата е занаятът му.

- Пощата? – прозвуча мажорен глас отвъд махагоновата врата, представяйки възклицанието въпросително – сякаш не очакваше отговор от старата, килната от изнемога къща, излъчваща безлюдност.

- Момент! – извика старецът, опасявайки се, че човекът отвън бързо ще си тръгне, ако не бъде уведомен, че е очакван.

Вратата обаче така и не се отвори, а пощальонът слисан се отдалечи, като остави поредния брой на ,,Държавен вестник’’ върху петото стъпало пред входа на къщата. В една от стаите пък старецът фино изработваше (по-скоро довършваше) хранилката за птици, която измайстори от брезова дървесина. Ръцете му бяха отмалели, а пръстите - схванати от труда. От умора той механично сви пестник, а след това бавно го отслаби. Изправи се отривисто, закрепи хранилката за един от по-големите, жилави клони, плътно прилепени до рамката на прозореца, и се запъти към кухнята, като премести от котлона джезвето с кипящото  горчиво кафе.

 Напоследък паметта му се олющваше от фиксирания мозъчен скелет подобно на стара мазилка, а определени моменти дори отлитаха като миграрала птица. Една част обаче остана прикрепена, зазидана сякаш с цимент към спомените му, а този цимент поглъщаше и съхраняваше пейзажи, образи, детайли, звукови картини и визуални напеви. Ценният отрязък беше синият синигер, който ежедневно го навестяваше, като си отпочиваше до открехнатия прозорец.

В друг фрагмент из паметта му отекна пискливото свистене на парен локомотив. Това като че ли му напомни за някаква важна задача, която трябваше да свърши. Старецът набързо стигна до вестибюла, а оттам излезе в мразовитите прегръдки на деня, които го обвиха като ледени чаршафи. След като измина няколкото метра до релсите, приседна на ствола от отсеченото столетно дърво, в чиято сянка преди години прекарваше следобедите си, и зачака търпеливо. С тънка пръчица буташе мравките, изкачили се по канелените му панталони. Не след дълго по железопътните релси премина разнебитен, стар ешелон, който сякаш отнесе постиженията на цялата епоха със себе с

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022