Обута с извървени прашни пътища,
наметната със вехти слепи делници,
измислям бледосини кръстопътища,
изпращам вятър в нереални мелници.
А Дон Кихот наивно се усмихва
и дава знак за дръзко нападение.
Във криво огледало лъч притихва,
рисува във деня ми миг съмнение.
Разбивам на парчета огледалото,
по кривините му предателството тича.
Приятелството е кокиче, оцеляло
след зимната лъжа със снежно вричане.
Потеглям през мъглите, на магарето,
с букет кокичета и бляскави парчета.
Почакай, благородни господарю!
Виж – твоят Санчо по следите бодро крета…
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.