Листата огнени на клена
се носят плавно над земята,
понесени от палав вятър
със залеза да отпътуват.
Не иска да си тръгне слънцето,
небето грее в старо злато.
Над кехлибарен куп от царевица
мечтае рижото ми коте.
Лози възлизат върху хълма
с уханно медоносно грозде.
Загледала съм се след птиците
и с тях политам над планетата
към алено небе и слънце,
сред плодове, цветя и облаци –
да се прелея в есенната аура
с искряща хризантема над ухото.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.