Шепоти

Днес разрязвам небето на шепоти.

Ветровете валят без пощада.

Неми мигове. В ледени съботи

дъждовете строят барикада.

Няма бели снежинки по стъпките,

няма летни светулки в косите,

няма пролет, разпукваща пъпките,

няма есенни кестени скрити.

Нещо важно ни липсва в сезоните.

И сълза се отронва безгласна.

Там отляво е някъде зоната

на надежда, която не гасне.

Крехки мостове свързват душите ни,

разделени от бездни – мълчани.

И чупливи са техните нитове –

не метал има в тях, има рани…

В миг пронизват нечакани трепети –

няма пътища, мостове лесни.

Тишината е пълна със шепоти,

по парче от небето донесли.