Днес разрязвам небето на шепоти.
Ветровете валят без пощада.
Неми мигове. В ледени съботи
дъждовете строят барикада.
Няма бели снежинки по стъпките,
няма летни светулки в косите,
няма пролет, разпукваща пъпките,
няма есенни кестени скрити.
Нещо важно ни липсва в сезоните.
И сълза се отронва безгласна.
Там отляво е някъде зоната
на надежда, която не гасне.
Крехки мостове свързват душите ни,
разделени от бездни – мълчани.
И чупливи са техните нитове –
не метал има в тях, има рани…
В миг пронизват нечакани трепети –
няма пътища, мостове лесни.
Тишината е пълна със шепоти,
по парче от небето донесли.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.