Душата на прозореца ухае
и в миглите се утаява залез.
Събуденият ритъм на жената
дописва стихове за бяла стая.
Към лампиона роклята полита
косата търси стихнало пристанище.
И тялото, ефирно като шал,
се слива със самотната ми сянка.
Безкрайната тъга на любовта
нашепва недокоснати мелодии.
И в здрача на вселената изтичат
луна в реката, в тишината -- лодки.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.