Тече малинов сок в реката жива
с корона от бръшлян и диви ягоди.
Замерват те врабци с череши черни,
а щъркелът ти носи бяло бебе.
Докосваш вирове, очи вселенски,
удавили звезди и пълнолуния.
Пресичаш бързея с душа на мряна,
с опашка сребърна плетеш дантели.
Момчетата разхождат на кокили
наивното си детство, гонят рибите.
И бродят край водата смях и викове
след прелестния танц на самодивите.
Отново аз събличам самотата,
прегръщам розата с красиво тяло.
И слушам стиховете на върбата
и на кълвача приказката бяла.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.