Бойница

генуезки кораб

вдига от Андалусия котва

със студена палуба

отплува далеч любовта

пронизва куршумът сърцето ми

изстрелян от страх

мъжът левичар в мен, обръсва брадата си,

ала тя навътре расте

и вкуса на моите нокти

не познава той все още

и ако не е да задържи дъха ми

всички свои бойници ще разрушим

под голо небе ще останем

любов е лицето ми - от глава до пети!

един живот увисва

зад тила му

(не знам за кого остава)

твърдя, че крепостта е наша,

а той на вярата ми вярва

прибирам се у дома, изстивам,

написаното по тялото му водата разцепва