Понякога е нужен само поглед,
Едно докосване,една усмивка,
Когато думите са изговорени,
А много са изпитите напитки.
Понякога сънувам, че сънувам-
Тъй илюзорен е светът
и неговият смисъл.
Една магьосница ми пророкува -
остават само думите написани.
остава да ни свети добротата,
задъханият шепот нощем -
до края на света и по-нататък
ще бъдеш с мен и даже още.
Молитвено живея, към небето
Все по-често поглед вдигам.
Предчувствам-там е мястото, където
Бог пише своята безкрайна книга.
Отгоре наблюдава как се боря
със вятърните мелници във себе си.
Човеци търся,а не хора,
Превърнати в тълпа безверници.
Земята се върти,а аз оставам
На старостта във опозиция.
Със Слънцето не се прощавам-
Ще го достигна утре с птиците.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.