Здравка Маринова

Поезия

ПЪТ КЪМ ТЕБ

Дай първата оценка

Поезия

Хората, които сме обичали

Дай първата оценка

Поезия

Старицата

Дай първата оценка

Виж още

* * *

5.00   (1 гласа)

Понякога е нужен само поглед,

Едно докосване,една усмивка,

Когато думите са изговорени,

А много са изпитите напитки.

 

Понякога сънувам, че сънувам-

Тъй илюзорен е светът

                 и неговият смисъл.

Една магьосница ми пророкува -

остават само думите написани.

 

остава да ни свети добротата,

задъханият шепот нощем -

до края на света и по-нататък

ще бъдеш с мен и даже още.

 

Молитвено живея, към небето

Все по-често поглед вдигам.

Предчувствам-там е мястото, където

Бог пише своята безкрайна книга.

 

Отгоре наблюдава как се боря

със вятърните мелници във себе си.

Човеци търся,а не хора,

Превърнати в тълпа безверници.

 

Земята се върти,а аз оставам

На старостта във опозиция.

Със Слънцето не се прощавам-

Ще го достигна утре с птиците.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023