БЕЗИМЕННА

Принадлежиш на всичко

освен на името си,

което рисува птици

с черни крила.

Перата им те скриват

в тъмни океани,

когато бълнуваш,

съдбата си.

Издава те само

сянката нощем

- боса,

с продупчени крака,

кървящи по стъклата

на чужди отражения.

Така сомнамбул

встъпва в съня си -  

отнася

кестени от детски площадки

и трупове

на заспали момчета.

Нищо не те описва така

както това,

което те отрича.