Инспектор Топузов - таен агент

Хеле преместих офиса на горния край на улицата и на първо време отървах Муржо от домогванията на кучката Пелагия. Тази особа непрекъснато го ухажваше с някакъв музикален мотив на Глория, поради което той изпадна в духовен колапс, защото предпочиташе концертите на Дебюси. Тогава се прекрати и онзи досаден надпис „Хомосексуалист”, който загрижената собственичка – една пубертетна пикла – изтипосваше на вратата пак по същия повод – тоест, че Муржо не е достоен кавалер, защото предпочита мъжка компания пред нейната Пелагия. А всъщност, тази кучка Пелагия беше някакъв сбъркан хибрид между ихтиозавър и колорадски бръмбар, така че много добре разбирам резервираното отношение на Муржо, който не можеше да изневери на своя вроден аристократизъм, въпреки че си беше обикновен помияр. Така или иначе, кризата си е криза и се наложи да заменя не само офиса, но и уискито „Джони Уокър” с Пещерска гроздова, както и да огранича творческата активност с творческо съзерцание и повече часове за размисъл. Това статукво не се промени съществено, дори когато закачих на стената до портрета на Муржо и портрета на любимия вожд Бойко Борисов, което титулярът посрещна със снизходително пренебрежение. Но, когато някакъв загрижен съсед на преклонна възраст /явно бивш полицай/ домъкна и портрета на вътрешния министър, ситуацията стана напрегната и Муржо реагира критично, което ме накара да се съобразя с неговото естетическо кредо. Прочее, тази криза ме принуди да се лиша от държавен кокал, а Муржо премина на всякакви кокали, които оглозгваше старателно, но все пак великодушно оставяше по нещо за дооглозгване на пенсионери и писатели от клуба на културните дейци /може да има и некултурни такива/, с които споделяше философските си възгледи край щанда за карантия. Както е редно, позволих си да поставя на вратата табела с надпис: „Кантора за нестандартни проучвания – инспектор Топузов и сие”, за да знаят клиентите за какво става въпрос. Но още на следващата сутрин нечия загрижена ръка беше добавила отдолу с ярко жълт спрей – „таен агент”. Разбира се, веднага го замазах с боя, но на следващия ден надписът пак се появи. Ситуацията се потрети, което беше вече твърде неприятна досада. Накрая ми писна и оставих нещата в Божиите ръце; щом се налага, нека да е таен агент. Майната му, щеше да е, все пак, поносимо, ако наскоро не бяха настъпили съществени промени от друго естество. Една сутрин някакъв нов инициатор беше коригирал всичко. Табелата с надписа и допълнителната добавка бяха заличени и на вратата се мъдреше забележително рекламно пано с надпис: „Осеменителна станция – обслужването на световно ниво”. Те това вече ми дойде в повече, те това ме накара да страдам и тъкмо обсъждахме с Муржо какво да предприемем, за да спрем тези нежелателни набези, още не си бях допил сутрешната бира, телефонът прозвъня и в слушалката прозвучаха задъх