Видях те в гръб и вече се смрачи.
Солена е сълзата на горчилките.
Тъгата от усмихнати очи
запя внезапно във бутилката.
В един кънтящо бял каданс
умирайки танцуваха светулките.
Пронизваха душата на Сен Санс
бленуващите струни на цигулката.
Когато се разливаше елей
във сънищата на годините
надничаше от бездните Орфей,
за Евридика и за виното.
Ще пийна сам един студен Мавруд.
с поредното ми пеещо безумие.
Дори и да не съм напълно луд -
над мен са небеса и пълнолуния.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.