Съвсем нова Одисея

Да тръгваме. Посоки има много

и пътища към всички нощни гари.

Помахай ми от ъгъла за сбогом,

защото с ветровете разговарям.

И всеки сам със себе си говори.

Нощта е флирт с внезапни пантомими.

Надничат от среднощния прозорец

разплакани усмивки на Проксима.

Завръщайки се в своята Итака

посреща ме началото на края.

Там никакви пристанища не чакам

и никакви трибуни не желая.

А корабът безпаметно люлее

безброй катастрофирали успехи.

И тихичко в оскъдиците пеят

мълчания от отразено ехо.

И зъзнейки от спомени по тебе

премръзнали безсъници изричам.

Навярно затова съм им потребен -

да пазя тишина и да съм ничий.

Събирам нощ за всички тъмни птици,

които в своя полет се прераждат.

Безкрайна нощ - безкрайна върволица

удавници, умиращи от жажда.

И после пак, когато много смътно

пълзят назад вълните уморени,

рисувам фар и ветрове попътни

за рифове, за елфи, за сирени.

И все така, когато неизбежно

доливам си поредната горчивка,

потрепва в небесата с много нежност

следа от чезнещата ти усмивка.