Мамульовския кмет в акция

Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страстбург, че и изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но, когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Проблемът възникна поради обстоятелството, че Колю Нихтянов /съгласно медицинските експертизи/, е умирал няколко пъти, дори го бяхме задраскали от списъците, и „възкръсваше” малко преди погребението, та сега хората решиха да изчакат, да не би да му е станало навик. Казват, че бил още топъл /вече четвърти ден/ и смърдял на бъчва, което си е нормално, предвид факта, че човекът нямаше спомен нявгаш да е бил трезвен. Възможно е да се е мумифицирал приживе /дори никак не би било чудно/, но в споровете между доктора и попа, бях само арбитър и не вземах ничия страна, поради липса на компетентност; и наистина те предпочитат гроздова, пък аз обикновен мавруд с бабекова луканка.
Междувременно поп Дончо, по силата на своите приоритети, твърдеше, че е умрял, а доктор Крушев, че не е съвсем жив /разликата е в нюанса/, но иначе ракията е от ланската реколта и е важно да не се предозира.
Какво друго ли? Ами нищо особено и това е самото ежедневие. Понякога записвам туй онуй в тефтера, заради самата статистика; не че е толкова важно, но хората измислиха цели институти за целта и сега трябва да им създаваме работа: дядо Желю – кравая паднал от магарето и си счупил крака, ходи с патерици, та се отбих да го видя. „Ти го остави сега тоя крак; майната му няма да играя футбол, ами си загубих единия цървул!” – ядосва се той.
Баба Корда не успяла навреме да се разопакова и се изпуснала; разправят бабичките, че забравила да се подмени, ходи из село и смърди на урина. Циганката Алтъна родила ново бебе – албиносче и иска да го кръщава на мое име, та да давам бакшиш. Разбира се, умря и баба Рамочка; тя отдавна се канеше да го прави и накрая Господ се смили. Добре, че пукна най-после дъртата вещица; бяха пропищели от нея другите бабички, заради магиите, дето им правела, та им измирали старците баш срещу Еньов ден и баш по икиндия. Лошото е, че живееше сама, както повечето хорица в това умиращо село и никой не разбрал кога се е случило. Усетили чак, когато се понесла смрад и решили да разбият вратата. На всичко отгоре, като отворили стаичката, отвътре изскочила една черна котка и с яростен съсък се втурнала към плевника; иди после разправяй, че няма из село вампири. Единствен Толата се зае сериозно с проблема и изтрепа на бърза ръка всички черни котки, за да спаси селото от вампирската напаст. Толата е един от множеството местни имбецили, който остана жив след поредната грипна епидемия и заместваше временно Тошката Нисторов на каменните кариери. Това се случи, след като последният замръзна на работното си място баш срещу Коледа, защото някаква самодива му пеела по