За "Хубава и проклета си" на Петър Анастасов

4.98   (458 гласа)

„Хубава и проклета си…” е книга за любовта, но аз ще започна с приятелството – „на любовта безкрилата богиня”, както го определя Байрон в „Странстванията на Чайлд Харолд”. А Петър Анастасов е възкликнал:

Приятелство - красиво тайнство!

Кой първи го е опознал?

Звучи над време и пространство

великият му ритуал....

Веднъж ли бил съм изоставян

от щастие или жена.

Помагала ми е тогава

приятелската тишина. 

Звездичките на две цигари,

огрели меко две лица,

и безпогрешните радари

на две приятелски сърца.

Започвам с тези стихове и защото винаги съм ги чувствам свои, и защото Пешо е първият поет в живота ми, с когото съм общувал по-отблизо.

Помня го още като млад журналист във вестник „Отечествен глас”, след това от „Комсомолска искра”. Помня радостта, когато през 1968 година донесе в София своята „Зимна нежност”, събрала приятелите му от студентството, някои от които той сякаш мълчаливо завеща и на мен. Помня и как дойде в далечното родопско село, където бях учител, за да напише чудесно със своята естествена простота стихотворение, започващо „На себе си принадлежа в Неделино почти неделя…

Той представи и първата ми книга – издадената през 1990 в ДИ „Христо Г. Данов” „Живея и препрочитам”. Винаги съм чувствал поета и човека Петър Анастасов много близък. И когато не сме се чували и виждали с години, пак ми е близък. И когато дълго не съм го чел, пак съм живял с поезията му. Красиво е тайнството… Деликатно причастие и съпричастие…

А понеже така и така все още не съм пристъпил към конкретния повод – изящно издадената от Издателска къща „Жанет 45” книга с любовна лирика „Хубава и проклета си” на Петър Анастасов, бих искал да ви припомня едно сякаш старинно негово приветствие:

Добре дошли на масата, която

все още няма утрешната слава!

Става за кръчмарски поздрав, което и често сме правили, но аз винаги съм възприемал тези стихове като романтично подсказване, че Рицарите на кръглата маса са живи. И ще са живи, защото поезията все още съществува… Съществува като този поет, който върви през годините и десетилетията със странно, дори някак хладнокръвно спокойствие. Нищо прибързано, крещящо, нищо маниакално няма в поведението и в творческото му осъществяване. Той знае, че музата не се изнасилва – подобно на любимата от „Една жена…” тя идва самичка. Не се поддава на уговорки музата, не се подг

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020