Идвам и се връщам в този град,
както вълните на морската вода
се разливат първо страстно
по горещия, морски бряг,
за да се приберат тихо след това
към себе си.
В това митично място,
издигнато от Бог на седем хълма
и недалеч от планината на Орфей,
песента ти се чува с огромна сила,
по-могъща от конниците на цар Асен.
А ти даже и не подозираш,
че чертаеш следи с думите си,
които бележат България в картата
на днешна Европа.
Магията на поезията,
песента на оракула вечер
се разнася по улиците на Стария Пловдив,
кръвта се разлива по вените
на живия организъм на културата,
индианското в теб се събужда,
сетивата ти спонтанно улавят
фрагменти на стари истории.
И тази вечер дълбоко в съня ми
ще видя червените коне на поезията
да тичат по небето на Пловдив,
да флиртуват диво с Луната.
Сутрин ще спрат уморени
пред Слънчовите порти –
ще почиват, ще събират сили,
а Слънчо ще целува с лъчи
на твоята Муза очите.
