НЕЩАТА

Върху трикракото столче на живот, изграден

от подробности,

аз съм едно момче с пееща окарина.

Сред гората от мисли свиря

в името на една клонка.

Чрез нея назовавам нещата с истинските им имена –

преди да науча как се казвам.

Не питам кога боледува улицата, знам –

от уроците на читанките се сипят думи, подготвящи

утрешните престъпления.

Ето защо просто разхождам понито на мечтата

из каменните пасбища на площада.

Къщата на баща ми няма нужда от моето рамо –

лъчите на лампата са достатъчни да поддържат

стените й да не рухнат.

С боса пета храбро

троша черупката на ореха –

далече от бягството да порасна.

Аз, дирещ обратната страна на земята,

чоплейки с лопатка пръстта в градината.