Върху трикракото столче на живот, изграден
от подробности,
аз съм едно момче с пееща окарина.
Сред гората от мисли свиря
в името на една клонка.
Чрез нея назовавам нещата с истинските им имена –
преди да науча как се казвам.
Не питам кога боледува улицата, знам –
от уроците на читанките се сипят думи, подготвящи
утрешните престъпления.
Ето защо просто разхождам понито на мечтата
из каменните пасбища на площада.
Къщата на баща ми няма нужда от моето рамо –
лъчите на лампата са достатъчни да поддържат
стените й да не рухнат.
С боса пета храбро
троша черупката на ореха –
далече от бягството да порасна.
Аз, дирещ обратната страна на земята,
чоплейки с лопатка пръстта в градината.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.