ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ, КРАКОВ – БУЧА

Превод: Антон Баев

5.00   (2 гласа)

Пак е нощ и пак не мога да заспя. От едната страна горят Буча, Ирпен и Гостомел, а от другата, където са родителите ми, Чернобаевка, която е страдала толкова много, гори. Главата ми бучи от ракетите, които избухват в Киев, Харков, Мариупол, Чернигов...

               Късните трамваи, които ръмжат под прозорците ми в Краков, ми връщат най-лошите спомени – тресящи се стени, стрелба! Затворът на две стени! Залегни! Затвори очи, отвори уста!

               „Това е трамвай, момиче, обикновен трамвай, тези стени ще издържат на вибрациите, които причинява, нищо няма да се срути, нищо няма да изгори!“

               „Нека не говорим повече за това. Особено преди нощта. Не искам отново да видя тридесет коня, изгорени живи в конюшните в Гостомел. Дори коне! Дори конете... Те също ли трябваше да бъдат демилитаризирани, денацифицирани, те също бяха заплаха за евентуално членство в НАТО?“

               „Добре, нека поговорим за нещо друго. Представете си, че се прибирате у дома – уморените, но щастливи очи на съпруга, който ви поздравява, прегръща, прегръща... Туся – червен забавен мелез, който от страх от експлозии се е скрил толкова дълбоко под дъските, че едва успява да излезе изпод тях, се опитва да се притисне между вас. Котката Васка седи на черешовото дърво и мяука. Черешата, макар и пропуснала резитбата тази година, е нацъфтяла и ще роди много плод. Влизаш в дома си - твоя щастлив семеен дом, който е устоял, оцелял, издържал... Преминаваш през всички стаи една по е

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024