ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ, КРАКОВ – БУЧА

Превод: Антон Баев

5.00   (2 гласа)
дна, връщаш се в живота си, взимаш в ръце всяко любимо дребно нещо, плачеш, благодариш на Бога, на съпруга си, на войниците...”

               „Не знам дали все още имам дом. Ако все още имам съпруг... Няма новини от седмица. Само телевизионната лента, която сякаш излиза от самото дъно на ада, съобщава за последователни участъци от унищожени земи, изгорени в непрогледен мрак...”

               „Не гледайте новини. ”

               ”Но как да не го направя? ”

               ”Просто така. ”

               „Някой може ли да направи това? Дори един човек от стотиците хиляди, от милионите украинци, които стоят на опашка за PESEL[1] да спасят децата си, котките и кучетата си от войната, грабнали няколко дребни неща и оставили душите си на постовете да се борят, да изнасят ранените от огневата линия, да осигуряват храна и лекарства за тези, които не са си тръгнали?“

               „Вашата задача беше да спасите живота на децата. А също и да бъдете една от тези, които ще се върнат и ще вдъхнат нов живот на градовете и селата, на страната си. С една дума, вашата задача е да бъдете едн

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024