ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ, КРАКОВ – БУЧА

Превод: Антон Баев

5.00   (2 гласа)
а от онези, които ще лекуват наранените души, ще изгребват развалините и ще строят нови храмове, къщи и подвижни мостове. Вие сте тази, която ще помни  далите плътта си и кръвта си, за да има къде да се върнат жените и децата, за да могат тези, които излязоха от бомбоубежищата си на слънце да издигнат здрави светли стени, да сложат нов покрив и да окачат бели пердета. Върни се там, за да има на кого да се подиграва кучето.”

               „Нека не говорим и за кучето. Всеки ден, през най-мрачните две седмици от живота ми, му носех храна и то не докосна нищо. Жалко за кучето. Жалко за храната. Мракът беше непрогледен. Никаква светлина. Само дронът бръмчеше неспокойно отгоре като гигантска метална оса, а всевиждащото вражеско око щателно сканираше пространството. Викаш кучето -  не отговаря. Знам, че е живо, знам, че гледа в тъмното с широко отворени очи, но не може да излезе. Исках да пропълзя в най-дълбоката пукнатина, някъде, където не се чува звука на ракетите, където земята не трепери в агония от минометни залпове, където можем да заспим и да сме сигурни, че утре ще се събудим. ”

               „Защо мислиш за това сега, когато всичко е зад гърба ти? Когато трамваят е просто трамвай, а не тежка артилерия, не танк, насочил дуло в прозорците ти? ”

               „Не, не зад мен. С мен, където и да съм. Това се отнася за моите роднини, а също и за всеки друг, за чиято съдба нямам представа. Не знам как да изтрия тези две седмици под огън в мазето. Цял ден изливам тази отровна вода, а вечерта адският кладенец се пълни отново. В кратките паузи между битките брояхме донесените в мазето свещи и мъкнехме тънката снежна покривка от градината, омесена с миналогодишни листа, за да топим калната смес във вода. Изпекохме вкусни питки, които ни харесаха повече от тези в грузински ресторант. Правехме чай от едно и също пакетче много пъти. И накрая, уплашени, се прибрахме и погледнахме през прозорците, за да разберем откъде идва лютивият черен дим. Но нямаше много смисъл. Димът се въртеше навсякъде и беше толкова

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024