„Кой дим беше най-лошият?“
„Последният, който видях в Буча. Влачихме се в конвой от евакуационни автомобили, напускайки стените на дома си за първи път по време на войната. Чувствах се като охлюв, чиято черупка е откъсната без милост. С един шут, без болкоуспокояващи. Остана само зейнала пареща рана. В света, зад стените на нашия дом, черната зима умираше. Пред нас имаше десетки опожарени къщи. Разрушените пътища бяха блокирани от опустошена военна техника, а ударени със снаряд коли задръстваха като боклук канавките. Обрани магазини... метални стени на хангари, смачкани като листове хартия.. Мръсотия и пепел. Метал, метал, метал… Страхувах се да погледна назад. И в същото време нямаше как да не го направя. И когато се обърнах за последен път, видях малкото бяло петно на нашия град, над което се издигаше катранен дим. Дим, колкото самия град... Някъде в това малко бяло петънце бяха съпругът ми, къщата ни, градината ни, животът ни, кучето и котката ни... Спри колата! Искам да сляза! Да се върна у дома! Дори и стените да се сринат, ще го направят внимателно като стар слон, който отказва да смаже момичето, от чиято ръка е ял. Или като палач, който съчувства на жертвата и затова си върши работата бързо и качествено. Но не можеш да излезеш от колата. Не можеш да се върнеш. Не можеш да откажеш да оцелееш...”
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.