ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ, КРАКОВ – БУЧА

Превод: Антон Баев

5.00   (2 гласа)
знамена, висящи из цял Краков, от кутиите за събиране в хранителните магазини, от фраза, наклонена и изречена с акцент, "Bud, grace" - "Моля, за теб е", ми се приплаква. Прегръщайте всеки и плачете. Но аз не плача. Не мога повече. Защото със сълзите си ще излея и душата си. А трябва да бъда силна. Защото децата ме гледат. Защото толкова украинци седят в мазето и не плачат! Тя спи в окопите и не плаче. Той гледа руините на къщата си и не плаче. Нямам право да си позволя да плача.”

               „Плачи, момиче, плачи... Ще има време да стиснеш зъби, време да запретнеш ръкави и време да търсиш бъдещето сред отломките на света, със сухи очи. Но сега - плачи. За всички в мазето. За тези в окопите. Тези с котката и кучето, отиващи в неизвестното. За тези, които останаха. За тези, които няма за кого да скърбят. И за онези, които изляха всичките си сълзи и не намериха облекчение. И тогава, когато се вдигнат последните облаци дим, когато се появят нови цветове, когато вече нищо не спира птиците да свиват гнезда, ще се качите на трамвая и ще се приберете при розите, при книгите по рафтовете, при бронзовия свещник на пианото. И ще ви посрещнат уморените, но щастливи очи на съпруга ви. И кучето ще скочи между вас, и котката ще иска ласки, и черешата ще цъфти с гъст цвят, за да има достатъчно сладки плодове за цялото семейство и за всеки, който мине покрай двора ви.

               „Краковски трамвай, закарай ме у дома...”

 


[1] Задължителен номер за украинците за пребиваване в Полша – б.р.

<<<3456

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024