Ги носам во зениците
сите изгрејсонца и зајдисонца
што ги виделе мајка ми, татко ми,
баба ми и дедо ми
и нивните мајки и татковци баби дедовци
и сите галеби над Белото море
и сите црни гаврани над Црното Море
и сите црвени облаци над Црвено Море
и мртво море со убиени соништа претворени во сол
и лузни на местата кајшто имало крилја
Имам во себеси и змиски остров
и црква со лековита вода среде змиите
и икона со двете лица на Исус
и фрески на ангелската ренесанса
и еден Олимп во себеси носам
и свој Ѕевс
што сам врз себе си фрла громови
Ја носам во себеси Сахара
и музиката на северна Африка што ја пеат само мажи
ја пеат моите женски клетки
и сите балкански бапчорки во мене
еден непознат маж повикуваат
и врвови со непозната висина, без знамиња,
бездни со непозната длабина и крикови од непознати усти
и олеандри имам, и кактуси,
еден немапиран свет и еден исушен цвет
од една древна книга со тајни знаења
што не знам да ја прочитам
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.