Тъгата
от която изпълзявам
идва сякаш не от мен
и не броя
години, крачки, часове
пред туй което ме зове
Тъгата
като плесен
незабелязано расте
и спряла битките
аз фронта колко ли ще удържа...
А есента ме дърпа
за каишката
по златните си стъпала
В душата ми
е кацнал ангелът
и виждам толкова красота!
Такава красота!
Жива съм!
Благословена съм!
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.