Сънувах света в малка ролка цветен вълнен конец.
Понякога просто трябва да преживееш
нечие недоволство,
завист, раняване,
негативна емоция.
Понякога трябва да преживееш
ден, който е решил да тръгне наопаки,
нечие предателство,
остатъци любов,
счупени надежди.
И след това да се изправиш,
да поемеш въздух с пълни гърди,
да погледнеш слънцето,
да станеш луната му,
да събереш цялото море
в ръката си
и да литнеш!
Сънувах света в малка ролка цветен вълнен конец.
Миришеше на ранна зима
и трохи от чужди мисли.
Някой на някого подаваше ръка.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.