Полунощ

Говори ми на чужд език,

с непозната азбука,

с тайнствени формули

вместо поздрав –

ще те позная отново.

По мълчанието

разпознавам душата ти.

Моите стихове не означават нищо,

ако не ги потопиш нощем по новолуние

в езерна вода след буря,

докато крехките сънища скърцат.

Милост за праха.

Изсвирете последния танц,

самотен тромпет,

адът на пианото

и виолончелото, което упорито доказва,

че а-moll боли, но d-moll си има

свои истории за разкаянието,

ще те позная отново,

спомням си музиката

в погледа ти.

Няма друг звук между нас освен въздишката.

Понякога има нощи без теб

и цялата самота лежи на плещите

като света върху Атлас.

Дишай!

Всичко наше, наречи го любов или грешка,

оставя следи в Ада,

колкото и да се стреми към Рая.

Изчисти праха от старите книги,

хербаризирият

ще ни заухае напролет.

Няма простор между нас

освен в погрешното време.

В какви измерения спиш,

ако се будиш до мен?