Бележка преди лягане

Ти носеше цяло море в очите си,

всички други гледаха невярващо,

само думите без гласни имаха смисъл,

прошепнати нощем

с отминаващия вятър.

Има дни и още толкова нощи,

когато страхът събира

трохите на неудобството.

Мисля си, броя звездите в нощта –

синьо-черна от очакване.

Вдишвах морето ти от музиката.

Носеше морето в ръцете си,

всички други, вместо думи, бълваха огън,

но само грубите зърна на истината имат смисъл,

казано през нощта – между две пробуждания.

Има години и още толкова месеци,

в които животът прави точните стъпки –

кураж.

Обичам да подписвам с Трепетлика

всички неизпратени писма до теб.

След това забравям ръкописите

и скритите значения на нашата Гематрия.

(Не забравяй да си свалиш маската преди лягане!)

Из всичките гори на земята

се скитах – не като Червена шапчица –

като вълк – в твоята.

И никога не те сънувах цветно.

Носим сянка, докато се умилкваме в светлината.

Съблечем ли я от себе си,

можем повече.

Няколко секунди по-късно

копнеж засвири вместо нотите

в стаята, опразнена от всекидневие.