Любовният заек

5.00   (7 гласа)

Ще се върна след малко, каза,

и остави вратата отворена.

Вечерта беше специална за нас,

върху печката къкреше заек,

беше нарязала лук, кръгчета моркови

и скилидки чесън.

Не си взе връхната дреха,

не сложи червило, не питах

къде отива.

Тя е такава.

Никога не е имала точна представа

за времето, закъснява за срещи, просто

така каза онази вечер –

Ще се върна след малко,

и дори не затвори вратата.

 

 

Шест години след тази вечер

я срещам на друга улица,

и ми се струва уплашена,

като някой, който се сеща,

че е забравил ютията включена

или нещо такова…

 

Изключи ли печката, пита тя.

Още не съм, казвам,

 

тези зайци са доста жилави.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024