Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(798 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3443 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1359 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(381 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1185 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Поетът

4.92   (368 гласа)

Тъй мълчаливо ме боли сърцето,

та по някой път си казвам,

че по-добре е да не бях го имал.

 

Човеко, който няма никога да видя,

и ти, жена, която няма да усетиш ласките ми.

Обръщам се към вас, понеже нямам друго и едва ли

на старини ще съм постигнал нещо.

 

Очаквайте с тревога да ме срещнете

по пътищата с моята окаяна китара

и с песента, която няма да довърша.

Да бяхте слепи, щях да се надявам

на някаква случайност: как прекрасно искам

на някого да кажа откъде да мине.

 

Желал бих собствениците на моето сърце

да ми простят, че някой път жесток съм бивал.

Че ако нямаше жестоки думи,

не би се проявила добротата и поетът

не би царувал толкова хилядолетия.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020