Хотелската стая предразполага към яснота:
малко след полунощ е, новолуние, ти си тук, но и другаде,
познала си славата, като ухапване от комар е,
зачервява се кожата, дълго и остро сърби. Има
и още една подробност, не ти се живее.
Всеки ден надпрепускаш себе си, главоболно
и главоломно, зъзнеш от късна утрин до ранна
утрин, от неврозата до нирваната. Зъзнеш,
когато затваряш вратата, дори я заключваш. Все
отнякъде духа.
от климатичната инсталация, от Темза, Сена,
Даугава, Струма и Стикс, духа от морето, от океана,
от коридорите на властта, духа от Космоса,
в който излял е Дельо хайдутин, от прозореца
неуплътнен, от отверстията на ненаситната плът,
от устните, открехнати да излъжат, от недрата
на кръстопътя, където в сълзи и кръв гният жилавите ни
корени, от дулото на револвера, прострелял
Поетовите Прозрения, от размаханите над бъл-
гарската съдба гарванови криле, от крилете
на третия гълъб, духа от изтрития праг в твоя чужд
дом, от Хароновите весла
все отнякъде духа и зъзнеш право в сърцето
ти духа все отнякъде право в сърцето – на решето
направено от стрели фалоси нелсънови колони
айфелови кули тръстики исуси въпроси
зъзнеш простудена от думи с гърло продрано
от единачески вой и кой ще те чуе в хотелската стая
на вселената ветровита кой
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.