ОПИСАНИЕ НА БОЛЕСТТА

Хотелската стая предразполага към яснота:

малко след полунощ е, новолуние, ти си тук, но и другаде,

познала си славата, като ухапване от комар е,

зачервява се кожата, дълго и остро сърби. Има

и още една подробност, не ти се живее.

            Всеки ден надпрепускаш себе си, главоболно

и главоломно, зъзнеш от късна утрин до ранна

утрин, от неврозата до нирваната. Зъзнеш,

когато затваряш вратата, дори я заключваш. Все

отнякъде духа.

            от климатичната инсталация, от Темза, Сена,

Даугава, Струма и Стикс, духа от морето, от океана,

от коридорите на властта, духа от Космоса,

в който излял е Дельо хайдутин, от прозореца

неуплътнен, от отверстията на ненаситната плът,

от устните, открехнати да излъжат, от недрата

на кръстопътя, където в сълзи и кръв гният жилавите ни

корени, от дулото на револвера, прострелял

Поетовите Прозрения, от размаханите над бъл-

гарската съдба гарванови криле, от крилете

на третия гълъб, духа от изтрития праг в твоя чужд

дом, от Хароновите весла

            все отнякъде духа и зъзнеш право в сърцето

ти духа все отнякъде право в сърцето – на решето

направено от стрели фалоси нелсънови колони

айфелови кули тръстики исуси въпроси

            зъзнеш простудена от думи с гърло продрано

от единачески вой и кой ще те чуе в хотелската стая

на вселената ветровита кой