НИКЪДЕ

Една чужденка на прага,

стои вцепенена, взира се втренчено –

връхлитат неонови градовете,

корабите по Елба и дъжделивият сумрак

из уличките на Бланкенезе, лицата сияйни,

Чиле хаус и фериботите,

бавни реки като бавна

и всепроникваща синеокост –

толкова красота, толкова щедрост,

невъзможно да се за нея.

Една чужденка на прага

и нища не й е отказано,

нито дъжд вали-слънце грее из Залцбург,

нито томче на Тракл във внезапна книжарница,

нито кафе “Томасели”, масата в ъгъла,

вкопчените в любовта пръсти,

нито разливите на Рейн и Некар,

нито онзи шепот насред прегръдката:
”Не можеш да се изгубиш в град,

през който тече река.”

Една чужденка на прага,

преобръща джобовете си,

отнесено се усмихва:

снимка на очилато ангелче, ябълка,

списъци с несвършващо всекидневие,

сбъднати стихове, малко копнежи

и трохи от ронливата ий родина,

и с какво ще плати.

Една чужденка на прага,

достатъчно храбра, прекрачва

в хотелските стаи, в купетата

за пушачи, в залите с надпис

“Заминаващи пътници”, в сънищата,

в съдбата си, смее се:

“Светът е малък, животът е дълъг,

вече не мога да се изгубя.”