Ангел Хаджипопгеоргиев

Разказ

Интуитивно

4.97(10186 гласа)

Разказ

Скука зельоная

4.92(2456 гласа)

Разказ

Памет

4.92(817 гласа)

Поезия

Перспективно

4.78(1035 гласа)

Разказ

ДВОЕН ДЖАК

4.61(124 гласа)

Есе

Шифърът

4.51(339 гласа)

Виж още

Простите нещица от битието

4.77   (507 гласа)

Когато за първи път се сблъскваш с невероятно интелигентния и същевременно абсолютно човешки израз “Битието определя съзнанието“, не винаги имаш достатъчно жизнен опит да се съгласиш с него. Но минават годинките като калейдоскоп в панорама и в един хубав момент възклицаваш почти като Фауст, ама не точно: „Колко е прав Кърльо Мърльо, мамка му!“ Че е прав, прав е, ама що така го назоваваш, си знаете само ти и Юз Алешковски, който го нарече така в романа си „Кенгуру“, та му го залепи това название заради всичките поразии, които неговата измислена философия донесе за Света.

Само където Кърльо Мърльо не дели битиетата на материално и духовно, а те си имат разлика и са като онези персийско-бактрийски братя богове дето постоянно се бият помежду си. Нито Ахриман побеждава, ни Ормузд надвива, но това позволява на хората да се делят на две фенски агитки, а Битието също се разцепва в два лагера, като материалното е при Лошия, а духовното – при Добрия. Поне така са мислили манихейците, зороастрийците и други подобни.

И щом в два и половина сутринта се събудиш потен и стресиран от кънтящия въпрос “Е ли е това твоето Битие или ти на инат го изживяваш?“, търсиш скритата цигара и излизаш в градината за среднощно пушене след три години въздържание. И добре, че няма огледало, за да се видиш като разрошен таласъм по боксерки и фланелка, на която пише „Армия на спасението”.

Сядаш върху постоянно присъстващия шезлонг и много си зарадван от факта, че никой не те вижда какъв си идиот, дори два идиота, че и повече. Ама той въпросът си стои и не ще да си ходи. И щеш не щеш, трябва да отговориш отговора, иначе спането се отлага за неопределено времево измерение. Това му е кофтито да се изживяваш като псевдопоет или също такъв писател, щото си вечно в питане, а Гугъл колкото и да е всезнаещ, някои въпроси ги оставя за индивидуално разплитане. Такива като тоя, дето се яви вместо будилник по никое време. Пушиш и напълно разконцентрирано се концентрираш към нещицата от духовното битие. Щото те псевдотворците си въобразяват, че са там – в духовността, в имагинерността на сакралните емоционални флуиди.

„Какво трябва да си завършил, за да си псевдопишещ“ – се питаш ти посред цигарата. И си отговаряш, че това е без никакво значение, щото си псевдо, тоест неоторизиран съставяч на текстове и не ти пука колко четящи те четат, а пък изобщо ти е през органите за размножение какво си мислят литературните критици за твоите писания. То това псевдото са много нескромни и понякога зли. Никакъв „Венец на природата” не са, а уж като духовни присъстват при Добрия бог, но като заядливци трябва да се изнесат при Ахримана. Парадоксът на псевдотворчеството изкристализира към изкривяване, а не към определяне на съзнанието.То какво ли да му определяш пък на това ми ти съзнание, щом писането се явява подсъзнателно действие. Според известни езотерични, теологични и теософски хипотези творческият процес се извършва в контакт с Акашовите записи, Ноосферата или Вселенск

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020