Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(798 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3455 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1377 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.95(381 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1185 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Несретно

4.92   (52 гласа)

Щурче, щурче, малко и звънливо,

висока е тревата, затворник ли си ти.

 

Далече, по-далече

от времето, от мен –

на някакво наречие,

щурецо, си роден.

 

Измислен, необмислен,

чертан, предначертан,

щурецо многочислен,

щурецо извървян.

 

Ти път ли си, не си ли,

пътечка ли си ти,

щурецо от усилия,

осили и пети.

 

Щурецо на надеждата,

щурецо на плача,

ти, бръчице на веждите,

когато замълча.

 

Така ли е орисано

и кой го подреди –

та всичко е написано

да бъде отпреди.

 

Да бъде яка думата,

когато е щурец.

Да свети златно шумата

и да мълчи мъдрец.

 

Фенерите и лапмите

деня да съхранят.

Целувките над рампите

живота да сменят.

 

И всичко да е точното,

и вярно да е то.

Случайното, нарочното,

резец или длето.

 

И всичко да е споменът

за нещо отнапред.

С лице или със домино,

с усмивка най-добре.

 

Щурецо на огромната

човешка самота,

щурецо върху стомната

с водата на света.

 

Щурецо на смълчаните

студени дървеса.

Щурецо на избраните,

избрани те не са.

 

Те вярват в знак и зодия

и помнят чак до гроб

несретната мелодия

на краткия живот.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020