Несретно

Щурче, щурче, малко и звънливо,

висока е тревата, затворник ли си ти.

Далече, по-далече

от времето, от мен –

на някакво наречие,

щурецо, си роден.

Измислен, необмислен,

чертан, предначертан,

щурецо многочислен,

щурецо извървян.

Ти път ли си, не си ли,

пътечка ли си ти,

щурецо от усилия,

осили и пети.

Щурецо на надеждата,

щурецо на плача,

ти, бръчице на веждите,

когато замълча.

Така ли е орисано

и кой го подреди –

та всичко е написано

да бъде отпреди.

Да бъде яка думата,

когато е щурец.

Да свети златно шумата

и да мълчи мъдрец.

Фенерите и лапмите

деня да съхранят.

Целувките над рампите

живота да сменят.

И всичко да е точното,

и вярно да е то.

Случайното, нарочното,

резец или длето.

И всичко да е споменът

за нещо отнапред.

С лице или със домино,

с усмивка най-добре.

Щурецо на огромната

човешка самота,

щурецо върху стомната

с водата на света.

Щурецо на смълчаните

студени дървеса.

Щурецо на избраните,

избрани те не са.

Те вярват в знак и зодия

и помнят чак до гроб

несретната мелодия

на краткия живот.