Гергана Златкова

Поезия

Пулсът на прахта

5.00(2 гласа)

Поезия

Скоростта на светлината

5.00(2 гласа)

Поезия

Измир

5.00(1 гласа)

Поезия

Гетсиманската градина

4.82(34 гласа)

Поезия

Стената на плача

4.78(27 гласа)

Поезия

258 метра под морското равнище

4.77(26 гласа)

Виж още

Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

Романът "Към Фара" на В. Улф и творбите на Дж. Р. Р. Толкин в няколко аспекта от теорията за езика на Фердинанд дьо Сосюр

Дай първата оценка

  Темата на настоящия текст е фокусирана върху изграждането на творбите на двама модерни автори от първата половина на ХХ в., живели и творили  в Англия- Вирджиния Улф и Джон Роналд Руел Толкин през призмата на няколко аспекта от теорията за езика на Ф. дьо Сосюр.Текстът няма претенциите да обхване абсолютно всички възможни полета на изследване, които предполага подобно заглавие, а да акцентира върху отделни примери, разглеждайки два различни подхода на (ре) конструиране на светове, чрез акта на писане и спецификата на художествената реч.

   Методът на изследването е сравнителен, а подходите са литературен, исторически, лингвистичен, биографичен, антропологичен, философски и др. Целта е да се разгледат сходствата и различията в идеи и начин на мислене, под влиянието на епохата, в която авторите са живеели и творили.

   В края на 20-те, нач. на 30-те години в Англия има идейни и морални спорове между писателите от кръга Инклингс: У. Луис, Ч. Уилямс, Дж. Р. Р. Толкин, К. С. Луис, Р. Кембъл и др., целящи постигането на Христос в университетския живот[1] и писателите от литературния кръг Блумсбъри - Ленард Улф, В. Улф, Л. Стрейчи, А. Бел, В. Саквил-Уест и др. Повод за това са някогашна любовна връзка между Вита Саквил-Уест и съпругата на Рой Кембъл- Мери[2] и скандалните изявления  на У. Луис по отношение на творчеството на В. Улф. През 1931 г. Р. Кембъл пише иронична поема със заглавие “Georgiad” (“Грузинци”) за да осмее представителите на Блумсбъри[3], известни като джорджианци (автори от епохата на крал Джордж), отъждествявайки ги с изтока, варварското, нечистото. По-остър и по-безкомпромисен от него е У. Луис, определящ в критическите си статии творбите на В. Улф като бездарни копия на романите на М. Пруст, „Одисей” на Дж. Джойс и др. Той е саркастичен и осъдителен спрямо кратките моменти, загатващи любовни увлечения между жени в „Мисис Далауей”, „Към Фара” и др.[4]  и критикува В. Улф, че, подражавайки на Пруст, пише романи, пропити от психическата болест, от която страда; че поддържа възгледите на Самюъл Коулридж, че творците и откривателите са андр

1234>>>

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2023