Проблемът за живота, литературната творба и изкуството

огини в духовен план; сравнява членовете на Блумсбъри с наследници на оживелите жители на Содом, нарича ги антихристияни и с други обидни епитети; противопоставя се на ролята на жената в науката, изкуството и литературата, възприемани дотогава като дейности за мъже. Твърди че В. Улф критикува автори, от които копира бездарно и на които завижда. Отзивите му имат подривно въздействие върху В. Улф, която с големи усилия се опитва да преодолее биполярното си разстройство, в резултат от смъртта на родителите ѝ, брат ѝ и сестра ѝ, от войната и разочарованието от липсата на духовни ценности, обезличаването, убиването на човешкото в епохата на модернизма[5]. Това е друг повод да се направи съпоставка между творбите на двамата автори.

      В. Улф изгражда „Към Фара” със средствата на импресионизма, подобно на пъзел в поток на съзнанието. Като творец, критик и словослагател авторката преценява че са важни не само думите и изразите, но и начинът, по който са положени в текста, сякаш са живи същества и притежават „магически свойства” [6]. Тя внимателно ги подбира и моделира в мисли, в изречения, в поток на съзнанието. Тази игра със словото дава възможност да се откроят други нива на прочит на творбата чрез  форми, символи, смисли - „втъкани присъствия” [7] от други текстове. В. Улф обича да преосмисля нещата от живота, изкуството и литературата чрез асоциации и метафори[8]. Романът присъства в различни метафори – книгата с приказки от Братя Грим, от която Мисис Рамзи чете на малкия Джеймс, картина, чорап, пеперуда, пашкул и др.

Описвайки моменти от живота на семейство Рамзи и техните близки в два дълги дни и една кратка нощ, в която е синтезиран период от десет години, авторката конструира погледът на твореца към света и неговата философия в епохата на модернизма, когато под влиянието на науката и техническия прогрес, човекът е изгубил своя собствен център. Липсва вярата в Бог и човечеството е изправено пред една огромна бездна. Погледът отстрани е постигнат чрез описания на лятната къща в провинцията и промените, настъпващи в нея като отражения, или отзвук от събития, случили се на далечно разстояние; чрез мислите на художничката Лили Брискоу; чрез кратки моменти на емпатия у неоткрояващия се напълно разказвач-наблюдател (той или тя, понякога е Лили, но и не съвсем), разкриващи предположения за вероятни чувства и мисли в околните, въз основа на наблюдения върху действия, движения, изрази на лица, пози, гласове... Мотивите от изкуството, формите и очертанията, чрез които имплицитно са загатнати фигурите на богове и герои от египетската, гръцката, римската и др. митологии, образи и символи от християнството[9] и др. са метафор