одна
повърхност, върху която вятърът предизвиква вълни[11],
за да обясни как се разбира, че е осъществена връзка между мисъл и звук, а
оттам и в стройно подредена реч. Точно този момент сякаш е пресъздаден, но
отново в преобърната перспектива чрез бездната „Минава време”, вмъкната между
„Прозорецът” и „Фарът”в романа[12].
Вероятно за В. Улф е било болезнено да мисли, или да споменава директно думите,
с които е назовавала своята майка и другите близки, които е изгубила.
Метафората за потъналата къща в „Минава време”, когато мисис Макнаб се носи
като
тежка гемия (154);
тромава тропическа риба, лъчът на фара
разучава шарките по килима (157);
слънцето разчертава стаите
на бразди и
квадрати (157) и др., така, сякаш подът на къщата се е озовал на дъното на
морето (без покрив, като пашкул, останал без купол, когато пеперудата е
излетяла от него) изобразява къща, потънала в съзнанието на човек. В съзнание, изработващо различни метафори, за да бъде по-безболезнен
допира до действителните образи и предмети. Но Сосюр свързва движението на
вятъра с мисълта, която е невидима, неуловима за окото и водата като звук-
обвивка, облекло на мисълта. Докато в „Към Фара” къщата е потънала в
съзнанието, под водната повърхност и са необходими думи, за да бъде описано или
назовано по-ясно нещо от нея, което липсва. Мисис Рамзи е майка на много деца,
които по някакъв начин приличат на Вирджиния, не просто защото, може би, са
нейни братя и сестри, а защото в тях живее тя- тя е Кам, Джеймс, Андрю, Пру[13]
и Роуз. Тя е и в други персонажи- Лили и мистър
Кармайкъл. Но не е мистър Рамзи, Чарлс Тансли, или мисис Рамзи, защото те са
обект на изследване чрез външно наблюдение, докато другите персонажи са
изследвани и чрез емпатия. Разпиляването на твореца в различни отражения е
едновременно разглобяване (дисекция) за по-детайлно разучаване на себе си и на
другите (чрез себе си и другите) и опит за сглобяване на един пълен и не
достатъчно пълен профил на някаква същност – цветна мозайка- съвкупност от
същности – ефект в резултат от импресионистичния подход. Тази непълнота
присъства в постоянните опити на Лили да завърши някакъв детайл, да го доведе
до съвършенство. Все нещо ѝ убягва, или недостига. Аналогична е ситуацията с
цялата картина- нещо липсва, нещо недостига…
Желанието на Лили да
проникне до знанието, заключено в мисис Рамзи, да се слее с нея, е израз на
невъзможността да достигне до майчиното. Споровете на Тансли с другите и
отчуждението на мистър Рамзи са знаци за затвореност, преграда между тях и
останалите: „Тогава как, запита се тя, да
научи човек нещичко за хората, след като всички са така плътно затворени,
запечатани в себе си?” (70). Но ако мистър Рамзи и Тансли сами правят невъзможно общуването с
тях, то по отношение на мисис Рамзи причината е във викторианското възпита
