Черно

3.00   (2 гласа)

По пътищата ходят черни

лица и в черно се загръщат.

Мълви чернеят достоверни

за мрачните ни черни къщи.

 

Понякога за миг ще зърнеш

през плътно спуснати завеси

как някой черно е прегърнал

и черно с черното е смесил.

 

Ако светът те е отписал

и някой гладен те нахрани,

ти пращаш черната си мисъл

да спи по черните балкани.

 

През теб минава равномерна

реч с черна точица накрая.

И твоята сълза е черна,

защото в черен час дошла е.

 

Но смисълът не е в сълзата,

а в туй, което я извика.

И ето, черна е следата,

и черно, дето си проникнал.

 

Навярно нещо лековерно

в приумиците ми ветрее.

Когато всичко ми е черно,

тогава само ми се пее.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020