Николай Заяков

Поезия

Човекът обитава себе си в ...

4.98(859 гласа)

Поезия

Приятели на моите приятели. ...

4.97(3578 гласа)

Поезия

Не казвайте, че няма самота. ...

4.96(1460 гласа)

Поезия

Не се съмнявам, само мисля. ...

4.96(418 гласа)

Поезия

Път, по който никой не минава....

4.95(1186 гласа)

Поезия

Сънувам още бялата гора, и...

4.93(536 гласа)

Виж още

Черно

4.92   (50 гласа)

По пътищата ходят черни

лица и в черно се загръщат.

Мълви чернеят достоверни

за мрачните ни черни къщи.

 

Понякога за миг ще зърнеш

през плътно спуснати завеси

как някой черно е прегърнал

и черно с черното е смесил.

 

Ако светът те е отписал

и някой гладен те нахрани,

ти пращаш черната си мисъл

да спи по черните балкани.

 

През теб минава равномерна

реч с черна точица накрая.

И твоята сълза е черна,

защото в черен час дошла е.

 

Но смисълът не е в сълзата,

а в туй, което я извика.

И ето, черна е следата,

и черно, дето си проникнал.

 

Навярно нещо лековерно

в приумиците ми ветрее.

Когато всичко ми е черно,

тогава само ми се пее.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021