Любовта и яростта в прозата на Красимир Димовски

     Старата иска Моряка да убие бика Гарибалдо. Когато Моряка крои план за убийството на бика, достига до следната мисъл: „Човекът беше изобретил хиляда инструмента за правене на смърт, помисли си той и гласно каза: „- А Бог – само един за правене на деца.“   Хуманизмът е намерил находчив вицов епикурейски, експресивен израз. Баяна го издебва преди да убие бика и двамата правят любов, което ще продължи дълго. В „Ловецът на русалки“ е засегната темата за жизнеността и устойчивостта на жената, заради което тя е силният пол на човечеството.

     Баяна предупреждава Кметът  да не издава Моряка на властите. Тя го ревнува от Сияница, а Сияница го ревнува от Баяна, дори припада. Различният ракурс в новелата е проследяването на онези процеси, които превръщат обладания от любов човек в опасно същество. Писателят успява да напипа и изобрази най-тъмните и болезнени жилки на любовното чувство.

     Много красив и поетичен е разказът на Моряка за остров Авродите, Аврово, авряните. На Авродита е вечно слънце, островитяните живеят безгрижно, те са деца на природата. Няма завист и злоба между тях. Разказът е противовес на случващото се в селото. Кметът разпитва Горивначо какво е говорил Моряка в кръчмата. На разказа на Моряка за русалките и любенето с тях попът Ангелари пита невярващо как така по цяла  е правил любов, когато тя от кръста надолу я няма, а Морякът му казва: „- Любовта е да плаваш към една жена, а не да хвърлиш котвата си в нея!“ Любенето между Моряка и Русалката протича с любов и ярост едновременно.

     В новелата става дума за Свободата. Моряка изработва бюст на Стоманеца, за да не го закача Кметът. Той разказва на Сияница, че мечтата му е да минат границата и да напуснат несвободната България и да отидат в Беломорието, „където се раждали попътните бели ветрове.“ И че се „Боял единствено, ако във вените му спрат да текат соковете на волността.“ Споделя със Сияница: „Знаеш, каза й, че човек има пет сетива. Но има и шесто. То е като зрението и обонянието, но няма име. То е, каза й, сетивото за свобода.“ И след малко допълва: „-