Любовта и яростта в прозата на Красимир Димовски

Виж, каза й,  човека най-силен е нагонът за власт. По-силен и от любовта. Но нагонът за свобода е по-силен от властта.“ В новелата Красимир Димовски се занимава с вродения у човека инстинкт да властва над себеподобните. И Сияница спонтанно казва на Моряка: „- Отведи  ме с теб!“ В оставеното писмо у бюста на диктатора Моряка споделя мъдро и екзистенциално: „Защото любовта е път, пътят е свобода, а смъртта съществува благодарение на двете.“; „Не, аз не съм истината, и животът,  защото има много истини и много животи, но само там, - в елисейските полета на свободата. Свободата е преддверието на смъртта. Останалото е диктатура.“ Заради красавицата се бие с немски офицери, но му се разминава. Но когато се сбива със съветския лейтенант, прошка няма – затварят го на остров Белене. Успява да избяга от острова, намира красавицата и тя му разказва, че Сияница е негова дъщеря, която тя е родила и изоставила на село при баба й. Той отива в селото, решава на всяка цена да избяга с дъщеря си в свободния свят, защото „Сияница е тази, която най-много обичам на тоя свят, без която свободата нямаше смисъл…“

     В разказа на Моряка за живота на хората на Афродита той разкрива, че една от най-големите злини за човечеството идва от непомерната алчност у хората. Островитяните на Афродита живеят в любов и разбирателство защото: „Мъжете и жените на острова се прехранвали главно с риба, разменяли я на пристанището за някои продукти, но не докосвали пари – по пръстите им нямало и спомен за златни, сребърни, медни или железни монети, нито за банкноти. Така нямало нужда да се трупат в сандъци, да ги печелят с гняв,  да ги крадат, нито заради тях да лъжат, да завиждат и убиват. Те нямали думи за алчност, за разкош, за богатство.“ Красимир Димовски отправя посланието, че охолството разделя хората, а богатството убива обичта. Това е животът утопия, който е невъзможен за съвременното човечество, уви…

          С наивността си Сияница разказва всичко на баба си, разкрива намерението и подготовката им за бягство. Бабата веднага го донася на Кметът, който с няколко от приближените си с пистолет в ръка отива да арестува Моряка. Баяна решава да го спаси като пусне разярения бик срещу тях, но за нещастие Гарибалдо убива Моряка, който в последния миг успява да спаси живота на Сияница.

     Всяка линия, дори уж случайните мотиви в сюжета, има своето място и добавя нов нюанс и ра