Любовта и яростта в прозата на Красимир Димовски

зличен полъх. В творбата писателят е вложил идеята, че всички носим в себе си частица слънце, но и облак – метафора на разочарованията и потъпканите мечти. Тъмната нравственост в новелата е извън християнската, в нея тя е неуловима. Христос е човешката идеология. В прозата на Красимир Димовски има всичко, включително и сюжетни линии за мрачни разкази и социална тематика. Творбата е интригуваща и заради заплетената си фабула. „Ловецът на русалки“ засмуква максимално от читателската енергия- В новелата се вихрят страсти и се срещат високото и низкото, духовното и материалното, възвишено-поетичното и пошлото.

     Красимир Димовски разказва темпераментно и с вълнение, но просто и естествено, което е признак за талант. Той не разчита  на формотворчество, маниерност, тематични смелости и екстравагантност. Изграждането на образите се разширява в посока на духовния им обем, на сложността им и по този начин постига изобразяването им в пълнота и дълбочина. Героите му са по-скоро събирателни образи, но силно индивидуализирани и запомнящи се. На места писателят демонстрира белетристична виртуозност, особено в самоанализа на главния герой, но и при някои от другите герои от новелата. Всичко преминава през психиката на героя, за да достигне до фаталния край.

     Разнообразни по сюжети и теми прозаичните творби на Красимир Димовски са населени с галерия от образи, интересни, вълнуващи и запомнящи се. В основата на всеки негов разказ лежи един конфликт. Творбите му са солидно изградени, отличават се композиционно и са наситени с драматизъм, динамика и напрежение. Чрез неговите творби можем колективно да изживеем общите си травми, страхове, копнежи и пориви. Писателят ни среща с кръг от ексцентрични, но автентични персонажи, живеещи с ежедневни трудности и житейски предизвикателства, с които трябва да се справят и преодолеят. Един от най-големите козове на автора е силната емпатия, която изпитва към героите си. При този писател проблемите и мотивите  се задълбочават заедно с вглъбяването. Красимир Димовски печели читателя, защото не го манипулира, а акцентира вниманието му върху невидимите внушения и послания, които предлага и по този начин постига полифоничност на творбите си. За многозвучието на творбите му важна роля играят последните финални изречения, с които завършват отделните глави, части, епизоди.

     Красимир Димовски умее да се заслушва в думите, да играе със словото, да го подчини на послания, защото успява да формулира и изразява идеите и философските си находки, да материализира смисловите параболи, търпеливо да постига мрачната им афористичност