Никола Иванов

Критика

Уроците на Иван Динков

5.00(1 гласа)

Критика

Първият български хуморист

5.00(1 гласа)

Критика

Хуманистът, обречен на безсмъртие

Дай първата оценка

Критика

И спят отдавна всички знамена

Дай първата оценка

Виж още

Любовта и яростта в прозата на Красимир Димовски

Дай първата оценка
безплатен благороден труд прави чешми и колиби, които да служат на хората, а напролет  сади фиданки. В това Повликанти е намерил Смисъла и на въпроса защо го прави, отговаря: „- Щото не мога да се спра. Ако спра изведнъж, ще се преметна пет пъти.“ И си спомняме за Йовковия Сали Яшар от „Песента на колелетата“ че човек трябва да прави себап, сиреч, добро за другите. Героят е с усет към красотата, всичко изпипва с любов. Някои му се надсмиват, смятат го за загубен, глупав. Други рушат стореното, но той отново го  поправя и възстановява. Все пак очаква признание, например в казармата иска да го направят поне ефрейтор, защото е старателен войник. Но дори учителката му се подиграва, а децата го гледат сеирджийски. И се сещаме за Ботев и неговият стих „Свестните у нас считат за луди“.

     Силна е хуманистичната болка на Красимир Димовски от обезлюдяването на селото. Постепенно всички започват да се изселват към градовете, защото нямат поминък, закриват училището и децата няма къде да учат. Това са болезнени процеси, които важат  за цялата държава, пък и за страните по света. Трагична е съдбата на селото, което се оказва в дъното на язовира. Трагична и болезнена е картината, която рисува писателят: „Първо изпоизнесоха покъщнината, после натовариха кокошките в един камион и изоставените петли изкукуригаха. Димчовия го заклаха, а нашият прелетя в гората, там лисицата го яла и плюла перата, за да не вземе да полети и тя. Откараха магаретата, но ние имахме муле и то оклюма. Сетне разпарчетосаха оградите, свалиха черчеветата и ослепиха къщите…. Тръгнахме из изтърбушените къщи, влизаме през прозорците и си излизаме през вратите – чиста работа! Защото няма нито врати, нито прозорци, все едно всички къщи са се съединили в една…“ Естествено  започва емиграцията, която е в ущърб на държавата. Баба Титаня ражда седем синове. Мъжът й заминава за Америка с кораба „Титаник“ и вероятно загива при корабокрушението, а тя получава името като асоциация с кораба. И седемте й синове по реда на раждането заминават за Америка, тя остава сама и загива в къщата си, защото отказва да я напусне и водата я удавя. Асоциативно си припомняме стихотворението на Атанас Далчев „Стопанинът замина за Америка“.

     В „Млечният път“ хуманизмът на майката и бащата, желанието им да помогнат и спасят ранения партизанин стават причина за раняването и смъртта на майката. Майката-кърмачка е простреляна в гърдата и Красимир Димовски прави забележителна символична аналогия между изтичащото мляко от гърдата на майката, което оставя следа по земята и звездния Млечен път на небето.

     Когато е необходимо, Красимир Димовски си служи в разказите с ирония, както се случва с вдовицата

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024